Дали всеки от нас човеците може да опише Ада и Рая? Колко от описанията ще съвпаднат? Дали тези две места са еднакви за всички ни?
Ах, как препуска умът ми и колко много неща иска да каже точно в този миг за тези две “неизследвани” дестинации…
Ами, да както се казва, кой се е върнал от там, че да ни разкаже. Съгласете се, че вече не е точно така. В днешно време може да отидем и до Ада, и до Рая сякаш сме били на почивка.
Разбирането за Ад и Рай в днешно време съвсем не е това, което е било някога. Ада се е приемал като чистилището на душата след земните прегрешения, а Рая като награда от съвестно извървяния земен път. Но ако все пак си поставим въпроса къде, на кое от двете места живеем? Не, замислете се! Самият въпрос дава отговора, а именно, че живеем тук и сега в квартал “АД” или в квартал “Рай”. И погледнато от тази гледна точка стигаме до извода от предишната статия, че ние сами избираме. Правим избори и съзнателно сме проучили кварталите преди да си купим или наемем къща в тях….
Ама защо въобще ви занимавам с Ад и Рай? В наше време не сме религиозни, не сме вярващи дори. Цяло едно поколение преряза връзката ни с духа. Станахме материалисти и гладни всеки миг от посредствения си живот. Ненаситни и не наяли се. Не говоря за храната като такава, а за влечението ни да купим, да притежаваме, да се наложим, да сме най-… Ад! Истински душевен Ад! Никой не ни съди за избора ни, че искаме най-доброто. Никой не ни търси сметка за действията ни – ни поп, ни Бог. Е, като няма съдник, има ли Ад? И дали “несправедливостите” в живота ни са Божие наказание или просто личен избор? Ад ли е когато се оплакваме, че тоз ни е засякъл, че онзи ни е прередил, че пак съм болен, че заплатите, че улиците, че управата….? Еми, Ад е. Сори, ама си е Ад, този който сами сме си създали. Сами сме го избрали и поканили в живота си. Ей тъй за кеф. Дали сме си свободата да се оплачем, да се предадем, да се пуснем по течението без грам отговорност и любов към себе си.
Защото ако поне малко обичахме себе си, колкото и егоистично да звучи, щяхме да изберем квартал “Рай”. В този квартал хората са щастливи и доволни от нещата и хората, с които са заобиколени. Благодарни за ситуациите, в които сами се поставят. Наслаждават се и изобилстват. Ей такива простички неща, но от сърце, с усмивка и споделеност. И този квартал хората сами са си го избрали и поканили в живота си. Тук никой не се оплаква, а благодари. Тук никой не е болен, защото няма причина за това. Тук и заплатите, и улиците, и управата са си наред. Рая им е там където са те самите – в мислите, в сърцата, в действията си. Всеки ден. Всеки Божи ден!
Знаете ли няма друг път към Ада или Рая. Само и единствено нашата мисъл ни води на там. Тя го създава. И колкото повече мисли преповтаряме, те се завихрят и привличат още толкова към нас. Всичко по – лошо, не чисто, мизерно, покварено, изопачено… Колкото повече го мислим, колкото повече му се кланяме и го коментираме, то толкова повече идва към нас със сила голяма, главоломна, подобно на цунами. Надига се и ни залива. И когато ни залее ако не сме усещали че сме в Ада, в един миг се оказваме на дъното. Да ударим дъното това е Ад и той е различен за всеки от нас. За мен може да е хронична мигрена и нетърпимостта ми към шумове да ме влудява. За теб може да е опърничавостта на детето ти. За трети може да е колегата в офиса, мъжа ми, жена ми… Все някой друг ни е виновен за Ада вътре в нас.
А Рая? Някак си си мисля, че там не се пънем толкова колкото за Ада. В Рая има една лекота, една левитираща лекота, която те носи напред и нагоре, и на устата ти грее усмивка, сърцето ти прелива от радост и си отдаден на всички и всички около теб. Най – хубавото в този квартал е, че всеки миг е наслада, забавление и благословия.
Избирайте внимателно мислите си? Въртете ги като мантра и вижте как те променят малко по малко кварталната обстановка 😊
Add comment
Comments