„Учи, за да не работиш", "Знанието е най-добрата инвестиция", "Знанието не може да ти го отнеме никой", "Каквото научиш, в торба не тежи" ....
Колко такива поговорки сме чували и знаем колко важно е да четем, да учим, да знаем? И аз, като малко дете, го разбирах така – че един ден, като уча, уча и науча каквото съм си намечтала, и край. Това е. Постигнала съм каквото са ми пожелали. В детските ми очи се разкриваше една картина на успех без да си мръднеш и пръста. Спокойствие, увереност, идилия.
И аз много учих. И тази специалност записах, и този курс изкарах, и този сертификат взех, и после още един, и още един, и... Даже работех в институт, където се провеждаха обучения. Така и така работя там, що да не ги изкарам тези обучения?
И, хора, много знам. Не ви се хваля. Фактите са си факти. На хартия мога да ви покажа колко много знам. Безценно... но Нищо.
Наскоро, обаче разбрах какво е Нищото – “Понятието „Нищо“ представлява вероятностен потенциал без характеристики, свойства и състояния, който е в абсолютен покой и дори не присъства като понятиен аспект. Това означава, че Нищото е липсващо, несъществуващо и не може да бъде определено или възприето по обичаен начин.”
В момента, в който го наречем Нищо, ние го поставяме в нашето ограничение и то влиза в рамките, които ние самите му задаваме. И така, трупането на знание само по себе си е нашата малка Вселена от вероятностни потенциали. Не приведено в действие това знание, си остава без характеристики, свойства и състояния. Остава в покой в главата ни. Още една книга на лавицата в нашия мозък, без повече да се върнем към нея. Без да ни потрябва. Без да я препоръчаме, дори. Ето така приравнявам Знанието с Нищото. Равни по килограми на един кантар. И никоя везна не се накланя. Абсолютен покой.
В днешно време сме облагодетелствани от толкова много знания, извиращи още от началото на човешкото съществуване. И всички казват, че ние това си го знаем, ние това сме го можели, само трябва да си го припомним. Ето това е още един прекрасен пример как да учиш, да трупаш книги в библиотеката на ума си е едно безценно Нищо.
Защо Нищо?
„Учене без мисъл е празно.“
Мисъл много, бре хора, но Действие – йок.
Кога си научил нещо?
Когато си изчел всичко, де що е издадено, и дори още не публикувано?
Когато си натъпкал цялата информация дори и в най-малката гънка на мозъка си?
Когато си повтарял до припадък, за да си сигурен, че си го научил?
Въпроси много, но отговор – един.
- Знаем, че сме проходили, не защото сме го прочели на 8–12-месечна възраст.
- Знаем, че можем да караме колело, не защото сме изчели ръководството и инструкциите.
- Знаем, че сме родители, не когато изчетем д-р Спок и още десетина книги за деца.
- Знаем какво е Любовта, не защото имаме дефиниция за нея...
Нашето безценно Нищо се превръща в истинско Знание, когато започнем да го правим. Мисълта ни дава посока на действието, което ще затвърди Знанието ни.
Колко курса изкарахте от началото на годината?
А колко ви бяха нужни?
А колко от тях приложихте на практика?
Оставаме в сънно състояние докато учим и трупаме. Събуждаме се едва, когато направим първата крачка. Е, добре, може да започнем с пълзене и после бавно да се изправим, подпирайки се на дивана. Важното е да започнем да правим. Да действаме. Малки стъпки всеки ден.
Замислих се какво преживях последния път, когато започнах нова работа. Не сменях попрището, а само локацията. Имах цялото знание на света – за стреса, за процеса на адаптация, за това как с времето всичко щяло да си дойде на мястото и т.н. и т.н. Знание… и как ми помогна това? За да съм честна, помогна ми дотолкова, че знаех, че всяко нещо си има начало и край. Знаех, че с всеки изминал ден на новата работа, трупам опит и препотяването ми един ден ще се превърне в лежерност. Но това са първите стъпки и мисли като:
Аз не мога; Аз не знам; Ама те могат и знаят повече от мен; Не се справям...
Всички тези мисли идват когато започваш да прилагаш наученото, но още ти треперят краченцата, тупка ти сърчицето, бавен си и несигурен. Но това е само в първите няколко ….. за мен са седмици, за други месеци.
И тогава идва ред на: „Каквото научиш – в торба не тежи“
Ами не тежи. И не пречи, даже. То става част от теб и се слива с теб. Разбира се – ако си го научил до степен, че знанието се просмуква в кожата ти, достига до всеки твой нерв и инервира мускулите ти така, сякаш си се родил с това знание.
Хайде сега да си признаем – колко сертификата са ни безценни и колко от тях истински ги знаем?
Add comment
Comments