Наскоро нещо ме повика към едни стари записи, интервюта, които бях слушала отдавна. За тогавашното ми ниво на разбиране си взех нещата от тях и продължих. Но си ги взех като информация, прочетена, чута и толкоз. Сега, когато преповторих урока си, го чух с други уши, приех го с друго разбиране. И ето с какви мисли се събудих тази сутрин.
Припомних си как всяка наша мисъл създава нова реалност. Всеки наш план за бъдещето е сценарий, в който ние създаваме филм-реалност, разпределяме ролите на участниците, раздаваме репликите, подреждаме декорите. Този филм реалност я стане, я не стане. Всичко си зависи от нас. Но за по-сигурно ние обмисляме и още няколко възможни ситуации – сценарии, в случай че нещо се обърка в първия вариант. Както се казва винаги трябва да имаме план Б.
Но всеки сценарий в нашата глава си остава съществуващ в пространството и започва свой собствен път. Ако ние не предприемаме действие по посока реализирането на този сценарий, на тези мисли, то ние сме създали една може би идеална реалност за нас самите, но поради "стечение на обстоятелствата" избираме да не я живеем. Така ние сме създали не само една реалност, но и много други план Б-та.
В главата си ние създаваме, ама създаваме, не знам дали го разбираме наистина. И така всяка наша мисъл е облаче над главата ни като от репликите в комиксите. И още едно балонче, и още едно балонче и така си плетем шапка от балончета с най-различни мисли и реалности. Във всеки един момент!!! От друга страна във физическия свят ние сме тук и сега в някаква ситуация, която би трябвало да изживеем по най-добрия начин и да се раздадем на макс, за да вземем и получим максималното от тази ситуация.
А какво правим всъщност?
В главата ни гъмжат най-малко сто мисли. Те формират определена вибрация в сърцето – формират емоции, чувства. Чувствата от своя страна са енергийно по-силни от мислите и се завърта един кръговрат. Мислите предизвикват чувствата, чувствата поддържат мислите и да ги засилват. И за да е още по-идеална картинката ще вкараме и действията на физическото тяло. От начало- просто си мислим, мислите ни предизвикват емоция, а тази емоция ни подтиква към определено действие и воала… Имаме един затворен кръг. Поредния кръговрат на живота!
Мисли – емоции – действие
Не откривам топлата вода. За този кръговрат на живота можете да научите и от Когнитивната психология, и от Философията на ума и етиката, от НЛП и от всяка духовно учение, за което сте чували.
В днешно време всички говорят за силата на мисълта, в това число и аз се наредих. Ами някак си, когато започнеш да осъзнаваш някои неща ти се иска да ги споделиш, да ги поднесеш на тепсия на другите, така че да не се лутат напразно дълго. Уви, това е друга дълга тема. Но Да, да се върнем на мислите и реалностите, които формираме с тях.
В един момент осъзнах, че това си е загуба на енергия, време, ресурс.
Ето например какво се случва реално в нашите физически животи:
Имам изпит, но приятелка ме кани да излезем. Е, разбира се, че ще изляза. И вместо да се забавлявам на 100%, аз почвам да мисля “Ох, трябваше да си остана и да поуча още малко. Сега как ще го взема този изпит!”
Тези мои мисли завихрят едно притеснение в областта на диафрагмата и сърцето ми, демек притеснение.
И къде съм аз в този момент?
Нито в реалността на забавлението, нито пък в тази, в която уча. Така нито душата съм нахранила с хубави емоции, нито пък съм използвала времето като ресурс да поуча.
Друга пример:
Влизаме в ситуация, в която не проявяваме себе си на 100%, но ни се е искало. Какво правим? Започваме да изговаряме в главата си същата тази ситуация, но с картината, в която ние сме по-активни, по-решителни, по-силни, по-, по-, по-.
И въртим този сценарий, за да се успокоим ли, за да се оправдаем пред себе си ли?
Ето това си е загуба на време и разточителство на ресурс. Така формираме едни други чувства и емоции, които пораждат действия от наша страна, някак неочаквани и незнайно от къде са ни дошли. Така “без да знаем защо”, се оказваме гневни, сърдити, тъжни, отвеяни.
Еми не е без да знаем. Знаем си и то много добре, защото ние сами сме си ги създали, именно с тези фалшиви сценарии, нови реалности, които сме разиграли в главите си.
И не забравяйте:
Създавайте добри, хубави реалности, защото каквото и да си помислите, то вече съществува и вие, вашето проявление го живее в създадената от вас друга реалност!!!
На кратко казано:
Контролирайте мислите си. Те завихрят вашите чувства и емоционално проявление чрез действията ви. Под контрол разбирам да ги наблюдавате, да се самоулавяте и ако е нужно да ги спрете или пренасочите към мисли, които ще ви доведат до продуктивност. Иначе казано няма смисъл да си хабим мислите за неща, които не са нашите като да обсъждаме в главата си тоз и онзи и как ние сме повече от него.
Когато правим планове за бъдещето си с многото план Б-та, тогава задействаме две от трите ни нужни опорни точки, за да сбъдваме.
- Имаме мисловната картина
- Имаме емоцията, която се е създала от мисълта
- Остава да включим последната точка – Действие.
Избираме си една реалност, завихряме емоцията и действаме! Колко просто било.
Имайте предвид, че тук НЕ говорим за последователност
1 ва стъпка промяна на мислите
2 ра стъпка промяна на чувствата
3 та стъпка действие
Можем да започнем от където си пожелаем. При всеки лекотата, с която ще променя дадена опорна точка ще е различна. Но това, което казвам е, че можем да започнем с промяна от където си пожелаем.
Можем да започнем от действията. Например вместо да се навеждам, ще клякам. Това ще създаде ново усещане в тялото и ще се появят мисли в посока какво се случва, какво се променя. Или пък ако сте добри в актьорската игра, сменете чувството в дадена ситуация. Това ще промени мислите и действията ви автоматично.
Add comment
Comments